DSCF0147 DSCF0149 DSCF0150 DSCF0155 DSCF0158 DSCF0160 DSCF0161 DSCF0163 DSCF0164 DSCF0165 DSCF0174 DSCF0176

 Прикачени файлове: 
file namesize (bytes)last modifiedMIME type
total 12 files3.4M12.10.2021 02:38
DSCF0147.jpg 201K12.10.2021 02:36image/jpeg
DSCF0149.jpg 272K12.10.2021 02:36image/jpeg
DSCF0150.jpg 293K12.10.2021 02:36image/jpeg
DSCF0155.jpg 350K12.10.2021 02:36image/jpeg
DSCF0158.jpg 281K12.10.2021 02:36image/jpeg
DSCF0160.jpg 300K12.10.2021 02:36image/jpeg
DSCF0161.jpg 319K12.10.2021 02:37image/jpeg
DSCF0163.jpg 309K12.10.2021 02:37image/jpeg
DSCF0164.jpg 274K12.10.2021 02:37image/jpeg
DSCF0165.jpg 300K12.10.2021 02:38image/jpeg
DSCF0174.jpg 307K12.10.2021 02:38image/jpeg
DSCF0176.jpg 319K12.10.2021 02:38image/jpeg

Информация и резултати от посещението:
 Посещението е при маловодие. Видимо, вицът не работи. Водовземното съоръжение е огромно, което е предпоставка
 за нерешими проблеми по отношение на функционирането на речната екосистема. Водовземания за  деривационни ВЕЦ
 в планините могат да се правят много по-интелигентно и по-евтино. За съжаление, хидроинженерното проектиране в
 България е на нивото от преди 100 години, а размаха на бетонните излеяния в коритото на реката е достоен за 
 поощрителна награда през Живковия строй.
 Рибният проход не работи изобщо при миграция срещу течението, тъй като входът му е недостижим. 
 Рибният проход представлява риск за мигриращите по течението риби, които след случайно навлизане в него се озовават 
 върху бетонова площадка. Започват да подскачат по нея в продължение на нялколко метра и си причиняват механични наранявания. 
 По време на посещението имахме неприятната възможност давидим как една македонска пъстърва попада в този капан и се сдобива
 с рани по главата и тялото. 

 Видео:

 


Page last modified on 12.10.2021 02:35