2014 March 2016 April 2021 October

 Прикачени файлове: 
file namesize (bytes)last modifiedMIME type
total 3 files9.3M19.07.2022 18:26
2014_March.jpg 2.5M19.07.2022 18:26image/jpeg
2016_April.jpg 3.2M19.07.2022 18:26image/jpeg
2021_October.jpg 3.6M19.07.2022 18:26image/jpeg

Информация и резултати от посещението:
 За русловите ВЕЦ-ове навсякъде по света е добре известно, освен на Басейновите и на РИОСВ-тата у нас,
 че повдигането на нивото на водата при баража на всеки ВЕЦ води до: 

 - повдигане и на нивото на подпочвените и подземни води, които водата в реката подприщва,
 - заливане на речни тераси, 
 - заблатяване, 
 - изсъхване на съществувалата преди ВЕЦ-а крайбрежна растителност, 
 - еутрофикация, 
 - задържане и натрупване на седименти и тиня, включително замърсители от реката,
 - затопляне на неподвижната вода,
 - развитие на биогенни процеси и гниене на водорасли и пр.,
 - намаляване на кислородното съдържание във водата,
 - отделяне в атмосферата на метан, който е 25 пъти по-вреден от въглеродния двуокис от гледна
 точка на промените в климата... 
 И 
 прочее благоприятни за околната среда /само според Басейновите и РИОСВ-тата у нас/ процеси. 

 А седиментите и замърсителите започват първо да се натрупват точно там, където скоростта на
 водата в реката намалява и спира, тоест в горния край на образувалото се блато...
 И
 после вървят надолу и може да се задръсти с тиня цялото блато - както стана при
 ВЕЦ-овете Лакатник и Царевец на Искъро или пък на ВЕЦ Луна на Ботуня.

 Всичко гореописано се вижда на клиповете, а дали причината се крие във ВЕЦ-а - 
 отговорът е показан на прикачените снимки от реката преди него и след като е пуснат в експлоатация.


 ВИДЕО
 Цялото блато
 

 Изсъхналата крайбрежна растителност растителност в началото:
 

 По средата:
 

 Блатото при първия кладенец на Брестовица:
 

 Рибният проход продължава да не става за Нищо:
 


Page last modified on 19.07.2022 18:27